Почина проф. Елка Константинова
Почина проф. Елка Константинова, оповестиха за Българска телеграфна агенция от фамилията ѝ. Тя е един от водачите на Съюза на демократничните сили (СДС) и негов член от 1989 година до 1993 година, министър на културата в държавното управление на Филип Димитров.
Писателят, литературовед и политик проф. Елка Константинова е родена на 25 май 1932 година в фамилията на литературния критик-толстоист Георги Константинов.
През 1957 година приключва компетентност " Българска лингвистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". През 1968 година е претендент на филологическите науки, като пази дисертация на тематика: " Георги Райчев. Живот и творчество ". От 1966 година до 1967 година тя е учител в Държавния библиографски институт. От 1968 година завежда отдел " Критика " във в. " Народна просвета " и е редактор в сп. " Септември ". От 1969 година е теоретичен помощник в Института за литература при Българската академия на науките. През интервала 1974-1984 година е учител по българска литература във Висшия педагогичен институт в Шумен. През годините от 1979 година до 1982 година е гост-лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 година до 1990 година е учител по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " (днес НАТФИЗ).
След 10 ноември 1989 година Елка Константинова има дейна роля в политиката. Тя е един от водачите на Съюза на демократничните сили (СДС) и негов член от 1989 година до 1993 година Проф. Константинова е и първият ръководител на Радикалдемократическата партия от декември 1989 година до 20 юни 1993 година Работила е като шеф на в. " Век 21 " (1990-1991). От 1990 година до 1991 година е народен представител в VII Велико Народно заседание (ВНС). От 8 ноември 1991 година до 30 декември 1992 година е министър на културата в държавното управление на Филип Димитров. От 1993 година до 1997 година е културно аташе в Посолството на България в Полша. През 1998 година е заместник-председател на Международната организация на българите.
Публикувала е публикации във в. " Литературен фронт ", в. " Литературен конгрес ", сп. " Пламък ", сп. " Септември ", сп. " Летописи ", сп. " Литературна мисъл ", в. " Век 21 ", в. " Литературен вестник ". Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и други Участвала е в съставянето на литературната част на " Българска енциклопедия А-Я " (2002). Автор е на книгите " Георги Райчев. Литературно-критически етюд " (1970), " Фантастика и белетристика " (1973), " Камен Калчев " (1974), " Георги Караславов. Творчески портрет " (1977, 1986), " Наблюдения над литературното развиване " (1977), " Самобитно и общочовешко " (1980), " Георги Райчев. Жизнен и креативен път " (1982), " Силуети от през вчерашния ден и през днешния ден " (1985), " Фантастика и актуалност " (1985), " Българският роман от през вчерашния ден и през днешния ден " (1987), " Въображаемото и действителното. Фантастиката в българската художествена прозаичност " (1987), " Николай Лилиев. Творчески портрет " (1988, 1992), " Лечебната мощ на литературата " (1992), " Какво ще кажем ние на младите сърца " (2002). Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.
Проф Елка Констанинова е притежател на премията за фантастика " Гравитон ", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на " Командорски кръст на Ордена за заслуги " - най-високата държавна награда на Полша за заслуги в одобряването на българо-полските културни връзки (2001), на медал " Св. Св. Кирил и Методий " огърлие (30 май 2012).
Източник: Българска телеграфна агенция
Следвайте " Гласове " в
27 Sep 2022118105 Sep 2022142507 Апр 2022344125 Март 2022161401 Март 2022230816 Фев 20224511КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023250911 Яну 202345111 Яну 202338128 Дек 2022824
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Писателят, литературовед и политик проф. Елка Константинова е родена на 25 май 1932 година в фамилията на литературния критик-толстоист Георги Константинов.
През 1957 година приключва компетентност " Българска лингвистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". През 1968 година е претендент на филологическите науки, като пази дисертация на тематика: " Георги Райчев. Живот и творчество ". От 1966 година до 1967 година тя е учител в Държавния библиографски институт. От 1968 година завежда отдел " Критика " във в. " Народна просвета " и е редактор в сп. " Септември ". От 1969 година е теоретичен помощник в Института за литература при Българската академия на науките. През интервала 1974-1984 година е учител по българска литература във Висшия педагогичен институт в Шумен. През годините от 1979 година до 1982 година е гост-лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 година до 1990 година е учител по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " (днес НАТФИЗ).
След 10 ноември 1989 година Елка Константинова има дейна роля в политиката. Тя е един от водачите на Съюза на демократничните сили (СДС) и негов член от 1989 година до 1993 година Проф. Константинова е и първият ръководител на Радикалдемократическата партия от декември 1989 година до 20 юни 1993 година Работила е като шеф на в. " Век 21 " (1990-1991). От 1990 година до 1991 година е народен представител в VII Велико Народно заседание (ВНС). От 8 ноември 1991 година до 30 декември 1992 година е министър на културата в държавното управление на Филип Димитров. От 1993 година до 1997 година е културно аташе в Посолството на България в Полша. През 1998 година е заместник-председател на Международната организация на българите.
Публикувала е публикации във в. " Литературен фронт ", в. " Литературен конгрес ", сп. " Пламък ", сп. " Септември ", сп. " Летописи ", сп. " Литературна мисъл ", в. " Век 21 ", в. " Литературен вестник ". Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и други Участвала е в съставянето на литературната част на " Българска енциклопедия А-Я " (2002). Автор е на книгите " Георги Райчев. Литературно-критически етюд " (1970), " Фантастика и белетристика " (1973), " Камен Калчев " (1974), " Георги Караславов. Творчески портрет " (1977, 1986), " Наблюдения над литературното развиване " (1977), " Самобитно и общочовешко " (1980), " Георги Райчев. Жизнен и креативен път " (1982), " Силуети от през вчерашния ден и през днешния ден " (1985), " Фантастика и актуалност " (1985), " Българският роман от през вчерашния ден и през днешния ден " (1987), " Въображаемото и действителното. Фантастиката в българската художествена прозаичност " (1987), " Николай Лилиев. Творчески портрет " (1988, 1992), " Лечебната мощ на литературата " (1992), " Какво ще кажем ние на младите сърца " (2002). Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.
Проф Елка Констанинова е притежател на премията за фантастика " Гравитон ", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на " Командорски кръст на Ордена за заслуги " - най-високата държавна награда на Полша за заслуги в одобряването на българо-полските културни връзки (2001), на медал " Св. Св. Кирил и Методий " огърлие (30 май 2012).
Източник: Българска телеграфна агенция
Следвайте " Гласове " в
27 Sep 2022118105 Sep 2022142507 Апр 2022344125 Март 2022161401 Март 2022230816 Фев 20224511КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023250911 Яну 202345111 Яну 202338128 Дек 2022824
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ